В класическия смисъл на термина туризъм означава пътуване с цел отдих и развлечение. Туризмът може да се разглежда и като стопански отрасъл, който обслужва туристическата дейност. Основател на българския туризъм е писателят и общественик Алеко Константинов. Още в края на XIX век, благодарение на дейността на писателя и неговия стремеж към европеизация на българското население, е основан Българският Туристически Съюз - който съществува и до днес и има като емблема защитеното растение еделвайс.
Понятието туризъм произлиза от френската дума tour, която означава обиколка. Поради това и авторите на настоящия сайт избраха думата tour за част от главния домейн на сайта, както и за повечето от сателитните домейни; info е латинският корен за информация, а bg е междинародният код за България. Още при избора на домейните за нашите уеб-страници ние се опитахме да бъдем максимално съдържателни и информативни, кратко и ясно да покажем на всички потребители на Интернет че нашата дейност е насочена към туристическа информация за България. Доколко сме успели - нека посетителите на нашите страници да преценят сами!
Туризмът има важно значение в социален и икономически аспект. Благодарение на него човешкото здраве и трудоспособността се подобряват драстично и се разкриват работни места, които понякога са основен източник на доходи за определено селище, като вторично подобряват жизнения стандарт на хората в него. В Република България има голям брой населени места, които се издържат основно от туризъм - Несебър, Мелник, Велинград, Батак, Банско - всъщност спискът е доста дълъг. В личен план пътуванията, които хората предприемат, често обогатяват тяхната езикова, познавателна и социална култура. Разбира се, в много случаи представите на хората за качествен туризъм включват единствено ядене на корем и безпаметно пиене, но напоследък дори и винарските изби започват да предлагат качествен продукт с висока добавена стойност за икономиката, който същевременно обогатява общата култура на хората и им осигурява едно наистина запомнящо се преживяване.
Съвременният туризъм се заражда през XIX век в Западна Европа, като първоначално е по-развит в индустриализиращи се страни като Обединеното кралство, Франция, Швейцария и други. След Втората световна война туризмът се превръща масово социално-икономическо явление - особено в страните на запад от Желязната завеса, тъй като на изток от нея по понятни причини пътуванията по света бяха ограничени. Разбира се, дори и тоталитарната власт осъзнаваше огромните икономически и социални ползи от туризма, в резултат на което в България след 09.09.1944 започна бясното строителство на хижи. . Като цяло туризмът се развива с още по-високи темпове и е определян като един от водещите икономически сектори през XXI век.
Туризмът може да бъде морски, планински, религиозен, екологичен, екстремен, културен, фолклорен, SPA и много други типове. Според целта си той се разделя на:
познавателен туризъм - включва посещение на различни региони, запознаване с местната култура, история, архитектура и традиции. Силно препоръчителен за деца и подрастващи, но се практикува дори и от лица в напреднала възраст. Води до обогатяване на общата култура на индивида, разширяване на светогледа и надживяване на някои дребни битовизми. Познавателният туризъм се практикуваш основно от по-образовани и начетени хора
рекреационен туризъм - пътуване с цел почивка, активен или пасивен отдих след напрегнати работни дни. Тук влиза също така СПА-туризмът
културен туризъм - донякъде се припокрива с познавателния туризъм, но докато последният е по-широко понятие и може да включва посещение на природни обекти (например пещери), то културният туризъм е ориентиран основно към туристически обекти, създадени от човека
лечебен (балнеоложки) туризъм
бизнес туризъм (тук влизат още и конгресния и панаирния)
спортен туризъм - планински, морски, речен туризъм
селски туризъм (тук влизат още и аграрен туризъм и фермерски туризъм)
риболовен и ловен туризъм
екотуризъм
събитиен туризъм
трекинг
хоби-туризъм
религиозен туризъм (поклонничество)
винен туризъм
секс-туризъм - повод за многобройни вицове, шеги и закачки, но всъщност една голяма част от икономиката на Нидерландия и особено на Тайланд и Филипините съществува именно благодарение на секс - туризма
екстремен туризъм
военен туризъм
социален туризъм
Според времето, за което се извършва туристическата дейност, се разграничават краткотраен, дълготраен, ежеседмичен и други видове туризъм. Според стопанските резултати се поделя на стопански и социален туризъм. Днес социален туризъм в чист вид не съществува, тъй като всички туристически дейности са на пазарна основа. Според гражданството на туристите и страната, в която се извършва туристическото пътуване, се разграничават вътрешен и международен туризъм. Посещенията на чужди граждани се наричат активен туризъм, тъй като те носят валутни приходи - логично и закономерно, тъй като тези лица получават своите доходи от икономически активности извън съответната държава, а ги харчат на нейна територия и в този смисъл туризмът представлява един силен експортен отрасъл. Пътуванията на български граждани извън страната се наричат пък пасивен туризъм, тъй като при тях се изнася валута зад граница. Според начина на организация на туристическите пътувания туризмът е организиран, неорганизиран, групов и индивидуален, като са възможни различни комбинации - организиран индивидуален, неорганизиран групов и т.н. Принципно колкото е по-голяма една група от туристи, толкова по-трудна става организацията на пътуването и на практика е невъзможно да се отиде в хотел без предварителна резервация. При големи събития (например световно първенство по футбол) организацията на туризма се превръща в ад.
Факторите за развитие на туризма са:
1. Генетични – пораждат необходимостта от пътувания с рекреационна и познавателна цел. Това са условията на туристическата среда, които определят туристическото търсене. Генетичните фактори се обособяват в следните подгрупи:
1.1. Социално-икономически фактори – включват характера и степента на социално-икономическото развитие на дадено общество; характера и интензивността на труда, които определят вида и продължителността на почивката, индустриализацията и научно-техническото развитие, обема и структурата на свободното време, доходите, жизнения стандарт и материалната осигуреност на населението, социалната осигуреност – застраховки, осигуровки
1.2. Демографски фактори – брой, разпределение и движение на населението, възрастовата и семейна структура. Значение имат професионална структура на местното население и на туристите, степента на урбанизация, характерът на селищната мрежа и устройството на селищата
1.3. Екологични и медико-биологични фактори – качеството на жизнената среда в населеното място, жилищните условия, условията на работното място, здравното състояние на населението
1.4. Правни и политически фактори – вътрешна и външна политическа обстановка, социална политика на страната, гранични, визови и митнически формалности
1.5. Психологически фактори – ценностна ориентация на различните категории хора, национални и културни традиции, туристически навици, демонстрирането на социален престиж, статус и финансови възможности, културно равнище на участниците в туризма
2. Реализационни фактори – те са свързани с предлагането в самата туристическа дестинация и включват:
2.1. Наличие на ресурси (природни и антропогенни)
2.2. Наличие на материално-техническа база и инфраструктура
2.3. Наличие на кадри (управленски, информационно-екскурзоводни, обслужващ персонал) и организационна структура
2.4. Развитие на транспорта
2.5. Развитие на връзките между отраслите, индустриалните предприятия и основния доставчик за туристическата индустрия
2.6. Териториално-устройствена среда
Туристическите ресурси са създадените от човека и природата обекти, процеси и явления. Въз основа на факторите за развитие са формирани две големи групи туристически ресурси: природни и културно-исторически (антропогенни). Природните ресурси включват следните основни компоненти: релеф, климат, води, биогенни ресурси (флора, фауна) и почви. Антропогенните ресурси се разделят на познавателни, делови и спортни. България е изключително богата на туристически ресурси, както с многообразието на природните си дадености, така и с уникалността на своите 16 фолклорни зони.
Материалната база на туризма включва средствата за подслон и хранене (хотели, хостели, мотели, къмпинги, хижи, самостоятелни стаи, ресторанти), както и всички съоръжения и дейности, свързани с туристическото обслужване. Тя е съставна част от туристическия продукт и създава реалните условия за неговото производство и реализация, усвояване и използване на туристическите ресурси. Определя се като съвкупност от материални условия за производство и реализация на основни услуги (нощувки, хранене, транспорт) и допълнителни услуги (спортни, развлекателни, лечебни и други) за задоволяване на потребностите на туристите във връзка с пътуването и пребиваването в туристическия регион. Като материален носител, тя носи неговите белези и специфични характеристики:
1. Материалната база е хетерогенна (разнородна) – тя съдържа елементи с различно функционално предназначение, които, макар и трудно, трябва да функционират като система, тъй като туристът оценява комплексно и изисква туристическото предлагане да е хармонично
2. Материалната база има комплексен характер, тъй като чрез нея се задоволяват комплексни човешки потребности
3. Материалната база е стационарна и слабо еластична – в нея преобладават стационарните елементи (сгради, съоръжения), подвижните и активни елементи са едва 1/3 част от нея. Слабо еластична е към пазарните промени - еластичността представлява единица изменение в цената, която се отразява на търсенето. Ограничена е възможността за реагиране на пазарните промени, тъй като пасивните елементи в нея не позволяват вземането на алтернативни решения
4. Материалната база е териториално определена и изисква висок размер инвестиции. Към високата цена и посочените пасивни елементи се добавя и високата цена на земята, особено в по-известните курорти
5. Материалната база е пряко свързана с туристическите ресурси. Те определят и нейните основни характеристики като вид, капацитет и стандарт
6. В повечето случаи има ясно изразена сезонност в използването на материалната база – в зависимост от вида на ресурсите и климатичните условия. Тази сезонна експлоатация определя по-трудната възвръщаемост на инвестициите в материалната база. Разбира се, в много случаи сезонност няма - например град Прага е посещаван през всеки един сезон от туристи поради наличието на много голям брой архитектурни забележителности там. В повечето случаи при SPA-туризма няма сезонност, а също и при планинския туризъм - планините си заслужава да се видят през всеки един сезон
7. Силна зависимост от търсенето и като цяло от пазара. Желателно е при изграждането ѝ да се заложи възможност за полифункционалност и възможности за вътрешно преструктуриране. Изискванията на туристите към стандарта и дизайна на материалната база са високи. Те предпочитат по-луксозни условия от постоянното си местожителство, което изисква по-големи инвестиции.
Изискванията към материалната база са за функционалност, естетичност и психологически комфорт. Ето защо на материалната база се разчита за оформяне на атмосферата и имиджа на цялостния туристически продукт. Изисквания съществуват и по отношение на сигурността и безопасността. В България материалната база се контролира и регулира чрез системата на категоризацията. Дадената категория информира за вида и качеството на съставящите я обекти, нивото на обслужване и персонал.
Структурата на материалната база се разделя на две групи – туристическа инфраструктура и туристическа суперструктура. Туристическата инфраструктура представлява съвкупността от всички конструкции под и над земята, свързващи дадена територия с останалите места и осъществяваща интензивна дейност върху тях. Разделя се на обща и специализирана. Към туристическата суперструктура се отнасят сградите, обзавеждането и оборудването на средствата за подслон, местата за настаняване, заведенията за хранене и развлечение, посредническите фирми и търговските обекти. Чрез нея се фиксира капацитета и усвояването на капацитета и усвояването на туристическата територия.
В днешно в света има четири големи района, в които се зараждат туристическите потоци – Европа, САЩ, Япония и Австралия. Те са наречени от специалистите със специфичен термин - светът на заминаващите. В тези страни обаче има доста туристически обекти, така че пътуващите техни жители много често не напускат границите на собствените си държави. Към света на заминаващите в бъдеще се очаква да се присъедини и Китай - жителите на тази страна са много на брой и с повишаването на жизнения стандарт започват да пътуват все повече по целия свят. От края на 80-те години на ХХ век жителите на Южна Корея също започват да пътуват много често зад граница и стават желани туристи поради добрата си платежособност, а и поради това че са доста по-възпитани и кротки от английските футболни запалянквоци например.
Тъй като европейският район и районът на САЩ разполагат с много големи туристически ресурси, имат изградена модерна туристическа база, предлагат изобилие от туристически услуги и приемат туристи от целия свят, те могат да бъдат разгледани и като райони с развит туризъм – най-големите в света. В процес на формиране са туристическите райони в Азиатско - Тихоокеанския район, в Южна Америка и в Африка (Северна и Южна).
Една от страните с голямо влияние в световния туризъм е Русия, поради многобройното си население, една част от което е доста платежоспособно. Предпочитани страни за почивка от руснаците са Италия, Испания, Гърция, Турция, България, както и екзотични дестинации като Египет. Европа осигурява най-интензивния туристически поток – вътре в континента и от континента за другите туристически райони. Европейската природа е разнообразна, континентът е люлка на древни цивилизации, на сравнително малката му територия са разположени десетки богати на туристически ресурси страни, което стимулира туристическите пътувания. Стимул за туризма са и високата степен на икономическо развитие на страните в Западна Европа и доходите на населението в тях – те превишават значително средното равнище за света.
Районът на САЩ разполага с разнообразни туристически ресурси. Туристическият поток е разпределен равномерно. Половината от туристите пътуват в страната, а другата половина – към всички туристически центрове в света. Все пак американските туристи не са толкова много на брой като германските или японските - в тези две страни още от 70-те години на ХХ век пътуванията зад граница се превръщат в един вид национална култура. Въпреки че като доходи САЩ изпреварват и Германия, и Япония, американските граждани най-общо не пътуват толкова много. Най-посещавани от американците са Канада, Мексико и Карибският басейн. Японците посещават най-често Югоизточна Азия и Тихоокеанските острови, а през последните години – и Европа. Днес нараства потокът от туристи към Мексико, Мароко, Тунис, Карибските острови, островите в Индийския океан, Сингапур, Тайланд и други.
Туризмът в страните от Третия свят е изправен пред решаване на много проблеми. Те произтичат от темповете на икономическо развитие на тези страни. Към Третия свят са насочени само 15% от туристическия поток в света. В туризма на тези страни преобладава държавният сектор, качеството на туристическите услуги е по-ниско, капиталовложенията в отрасъла са незначителни, рекламата – незадоволителна. Има и страни от Третия свят, които правят изключение – например някои арабски страни.
Най-посещавани страни в света са Франция (67.3 милиона туристи годишно), Италия (56.4 милиона), Испания (43.4 милиона), САЩ (48.4 милиона), Мексико (19.4), Канада (17.6), Унгария (17.2) и Португалия (10.1). В териториите, където туризмът е доминиращ стопански отрасъл (морски крайбрежия, планини, селища със специфична архитектура и други), материалната база за обслужването на туристите и туристическите услуги непрекъснато се усъвършенстват и променят. Целта е целогодишно да се привличат повече туристи и да се увеличават доходите от предоставените туристически услуги. Изменят се и централните части на големите градове, откриват се нови ресторанти и всякакви други заведения, за да се оползотворят по-рационално туристическите им ресурси. Предвижда се изграждането на туристически селища в организираните територии.
Туризмът осигурява работа за повече от 10 милиона души в страните от Европейския съюз. Чрез него се осигуряват средства за Европейската банка за развитие, стимулират се търговията и транспортът, подобрява се качеството на услугите, разширява се инфраструктурата на отрасъла. В повечето случаи обаче туризмът се смята за сектор с много ниска добавена стойност, особено приравнено към размера на инвестираните финансови ресурси. Квалификацията на персонала е общо взето ниска - един сервитьор, барман, камериерка или администратор на хотел се обучават само за период от две или три седмици, поради което и трудовите възнаграждения са доста по-ниски от други сектори. Възвращаемостта на инвестициите обхваща дълъг период от време - от порядъка на 30 - 40 години и повече, освен ако не са придобити някакви дълготрайни материални активи на силно занижени цени.
www.dentalimplants.bg
www.bg-dentist.com
България Пирин
Зъбни импланти
Планински туризъм - изкачване в
Пирин планина. Много често думата туризъм се употребява именно в такова
значение в българския език. Въведено е и понятието автотуризъм - пътуване с
автомобил до дадена дестинация с изричната уговорка че няма да се ходи пеш
повече от 100 - 200 метра. Туристи с чувство за хумор често използват и термина
кашкавал - турзъм - в смисъл на пътуване без никакво физическо усилие.
Дентален туризъм
Медицински туризъм
Щастливи туристи в Пирин
Туристическа група под връх
Вихрен
Туристка изкачва връх Кутело
Стръмно изкачване, на заден план се виджа връх Вихрен
www.bg-tourinfo.com
www.ralev-dental.bg
Турист посочва пътя към връх Орфей в
Родопите
Посещението на един туристически регион винаги може да включва и запознаване с
местните културни традиции
Дори и един майски бръмбар може да бъде туристическа атракция
Бръмбърът е излетял
В крайна сметка представата на повечето хора за добър туристически продукт
включва обилно ядене и пиене
Екипът на Ралев Дентал АД по
време на годишен тийм - билдинг
До голяма степен в България морският туризъм е в режим на оцеляване - доколкото
нашият екип има наблюдения над сектора, разбира се. Дългосрочната конкурентност
на бранша се превръща във все по-голям
проблем. Докато туризмът в
планините предлага до голяма степен едно уникално преживяване, туризмът покрай
Черно море предлага нещо типично. Повечето страни в Европа и по-специално в
средиземноморския региона предлагат същия тип туризъм, който е наличен и на
нашето крайбрежие. Сравненията на отделните характеристики - вода, климат,
пясък, кухня, условия в хотелите, басейните - са насочени в посока откриване на
някакъв своеобразен сребърен куршум, който да гарантира позициониране на
българските туристически обекти в някаква уникална пазарна ниша. Всяко такова
усилие е полезно само по себе си за отделния участник, но по никакъв начин не
гарантира елиминирането на фундаменталната заплаха. А тя се нарича демография
плюс номинална конвергенция - в цените, в качеството на услугите и във всичко
останало.
Традиционният български сезонен туризъм е създаден по начин, който изисква много
и евтин човешки труд. Това не е много различно от предлагането в Египет и в
съседна Турция. Всичко, свързано с ходенето на море, изисква огромно количество
труд и съответнтие човешки ресурси - ресторантите и баровете, чадърите,
паркингите и разбира се, управлението и поддръжката на хотелите. Като следствие
от бранша се явяват оплакванията за липсата на персонал. Няма и откъде да има -
представителите и говорителите на туристически бранш очевидно не възприемат тази
болезнена истина. Предстои им да изживеят това, което се случи в селското
стопанство и шивашката промишленост, но още по-болезнено.
Още от най-ранните години на развитието си морският туризъм разчиташе на няколко
дадености - че винаги ще бъде с ценово предимство пред алтернативите в Европа,
че разходите му ще бъдат по-ниски от тези на конкурентите и че винаги ще се
намират хора, за които работата на морето ще бъде по-добра възможност от
работата във вътрешността на страната. Всичко това се оказа че не е даденост,
особено през последните години. Най-важната пречка обаче са цената и оскъдността
на работната сила.
Интересни процеси се наблюдаваха през първите години от навлизането на частнтие
капитали в модернизацията и развиването на морските курорти. През 2000 година
безработицата в България беше от порядъка на 20 % от работната сила, което се
равняваше на близо 700 000 души. Населението в трудоспособна възраст е над 5.3
милиона човека. Българите имат нужда от визи дори и за туристически пътувания в
Европа, какво остава за правото да работят легално. През 2023 година пазарът на
труда в богатите европейски икономики е отворен, хората в трудоспособна възраст
са 4 милиона, а безработните са 140 000 души - под 4 %. Казано по друг начин,
има все по-малко млади хора и все по-голям дял от тях имат работа. Ако преди 20
или 25 години заетостта за 3 или 4 месеца е единствен шанс за получаване на
някакъв доход, сега това просто не е така. Първата причина за това е че можеш да
оправяш стаи или да работиш в кухнята на ресторант в Кипър, Гърция или Испания,
и то за период от 10 месеца. Второ - защото в голяма част от регионите на
България вече има постоянна работа дори за нискообразовани хора. Защо да работиш
на убийствени смени при краткотрайна заетост, когато и в родния си град можеш да
работиш в завод за авточасти, в супермакет, или в предприятие от сферата на
електрониката на нормално работно време, с реални осигуровки и с полагащия ти се
годишен отпуск?
Номиналното сближаване на цени и доходи влияе на мотивацията и възможностите на
българите да пътуват зад граница. Номиналната конвергенция влошава допълнително
относителната привлекателност на морския туризъм. В момента хотели, барове и
ресторанти осигуряват на персонала си сходен доход, докато чужденците от богатия
Запад плащаха 4 - 5 пъти по-скъпо.
Едното решение е замяната на хората с технологии - например в Австрия има хотели
с 30 стаи без рецепция. Друг вариант е трансформацията на семеен бизнес с
ангажирането на цялото домакинство. Сега това изглежда непостижимо -
предприемачи от сферата на туризма изпращат децата си да учат нещо по-модерно и
престижно, което няма да им налаа в бъдеще да си цапат ръцете и да обслужват
клиенти от сутрин до залез. В същото време предприемачите се оплакват от липсата
на достатъчно кандидати за работа.